Артикулационните нарушения в детското развитие представляват затруднения в правилното произнасяне на отделни звукове или групи от звукове. Те са свързани с недоразвита или незряла артикулационна моторика и обикновено се проявяват още в ранна детска възраст. При тези нарушения езиковото развитие и разбирането на речта са запазени, а основният проблем е неточното изговаряне на звуковете.
Това са най-често срещаните комуникативни затруднения, с които логопедът се среща в практиката си, особено при деца в предучилищна възраст.
Как се проявяват артикулационните нарушения?
От лингвистична гледна точка, артикулационната патология се изразява чрез фонетични промени, които могат да бъдат групирани според различни признаци.
Нарушения според засегнатите звукове
Възможно е да бъдат засегнати:
- гласните звукове- вокализъм;
- съгласните п – б – пюизъм – бетацизъм;
- съгласните м – н – мюизъм – нитизъм);
- съгласните ф – в – фитизъм – витизъм;
- съгласните т – д – тетизъм – делтизъм;
- съгласната й – йотизъм;
- съгласните х – к – г – хитизъм – капацизъм – гамацизъм;
- съгласните с – з – ц – дз, ш – ж – ч – дж – сигматизъм;
- съгласните л – р – ламбдацизъм – ротацизъм.
Най-често затрудненията се наблюдават при по-сложните за артикулация съгласни, които изискват по-фина координация на говорните органи.
Нарушения според обхвата
- Мономорфна форма – засегнат е един звук или звукове от една и съща група
- Полиморфна форма – нарушено е произнасянето на няколко звука от различни групи
Нарушения според начина на изява
- пропускане на звук;
- заместване на един звук с друг;
- изопачено произнасяне на звукове.
Общи характеристики на артикулационната патология
При артикулационните нарушения често се наблюдават няколко типични особености:
- Опростяване на речевата продукция – трудните звукове се пропускат, заменят или изопачават, защото детето не успява да ги изговори правилно;
- Еднотипност на грешките – даден звук се произнася неправилно по един и същ начин във всички ситуации;
- Устойчивост във времето – грешките се появяват във всички форми на речта: при повторение, спонтанна реч, изречения и разказ.
Видове артикулационни нарушения
В зависимост от причините и особеностите им, артикулационните нарушения се разграничават в няколко основни групи.
Специфични артикулационни нарушения
Това са най-често срещаните артикулационни затруднения, особено при деца с нормално интелектуално и физическо развитие. Характерни са неправилно усвоените артикулационни позиции при по-сложните съгласни.
Типични особености:
- засегнати са трудни съгласни като к, г, с, з, ш, ж, ч, дж, л и р;
- грешките са под формата на пропускане, заместване или изопачаване;
- мономорфните форми най-често засягат звуковете л и р;
- полиморфните форми включват комбинации от грешки при съскави, шушкави и сонорни звукове;
- замените са устойчиви и постоянни;
- възможни са затруднения във фонемното различаване на звуковете.
Вторични артикулационни нарушения
Тези нарушения са част от по-широка картина, свързана със сензорни или интелектуални затруднения. Те често остават като остатъчен проблем след овладяване на по-тежки езикови или говорни нарушения.
Характерно за тях е:
- засягане на голям брой звукове, включително гласни;
- преобладаване на полиморфни форми;
- по-чести пропуски и изопачавания;
- по-бавен темп на преодоляване.
Биомеханични артикулационни нарушения
Този тип нарушения се дължат на анатомични особености или малформации на говорните органи, като неправилен прикус, липса или неправилно разположение на зъбите, къса подезична връзка и други.
При тях:
- най-често се наблюдават изопачавания на звуковете;
- логопедичната работа често е свързана с предварителна медицинска или ортодонтска намеса;
- терапията се планира съвместно със съответните специалисти.
Защо ранната оценка е важна
Навременното разпознаване на артикулационните нарушения позволява по-лесно и по-бързо преодоляване на затрудненията. В друга наша статия разглеждаме подробно как протича логопедичната диагностика и какво включва първоначалната оценка на речта и говора.
Свързана с тази тема е и статията за логопедичната терапия, където е описано как чрез целенасочена и индивидуално насочена работа се подпомага правилното звукопроизношение.
Артикулационните нарушения са често срещани, но подлежат на успешно повлияване, когато се работи последователно и с подходящ логопедичен подход. Важно е детето да бъде подкрепено в спокойна среда, съобразена с неговия темп и индивидуални особености.
